Добре дошли

Приятели, в този блог ще откриете моите лични кулинарни идеи. Претенции за професионализъм не предявявам, но гарантирам, че всичко, което ще намерите публикувано тук, съм го приготвял лично и лично съм го консумирал. Това ще рече, че тук всички рецепти са виждали бял свят поне веднъж и са били успешно изпълнени, в смисъл, че на мен са ми направили впечатление и ги смятам за смислени. Надявам се да подпомогна със свежи попълнения личния ви рецептурник. Намерението ми е да попълвам блога поне с една-две нови рецепти седмично. Ще се опитам, когато е възможно, да допълвам текстовете със снимки на приготвеното. Добре дошли са коментари и отзиви, а също и нови автори с оригинални или класически рецепти. Единственото услвие е всичко, което публикувате, да бъде изпитано лично от вас, а не копирано от други сайтове, за да постигнeм автентичност на публикациите. Силно препоръчително е при възможност новите рецепти да бъдат придружени от снимки, а защо не и клипове. Приятно забавление!

24 февруари 2009

Салата за уиски

Най-напред уточнявам, че ако ще правите тази салата, за да я употребявате с уиски, то уискито непременно трябва да бъде скоч или айриш. Препоръчителни марки: на първо място Jameson и Bushmills, може без проблем Grants, J&B, Tullamore Dew. В никакъв случай бърбън Passport или Jim Beam и подобни, които са сладки и са подходящи за бонбони, фъстъци и "отвреме навреме с бадеми".

Продукти: кутийка сладка царевица, зелен кромид, маслини (най-добре с пълнеж от чушка, обезателно солени), зехтин (да, може и олио, но само в краен случай - сега като ще пием уикси, нека да е с тертип), соев сос.

Приготовление: прецеждаме царевицата от сока и я изсипваме в чиния. Нарязваме зеления кромид както ни харесва - на дребно или едро. Добавяме маслини, колкото желаем, супена лъжица зехтин, соев сос на вкус (като се има предвид, че е доста солен). Разбъркваме. Може да украсим с 2-3 листа магданоз.

Не препоръчвам да се прекалява с тази салата, в смисъл да не я изяждате сами, а поне в компания с още един човек. Ефектът е "констипативен", ако мога така да се изразя.

Румънска телешка чорба със сметана

При тази чорба има една много приятна подробност - тя се прави с девисил, една подправка, която за моя изненада и удоволствие румънците познават по-добре от нас.

Продукти: 400-500 г. телешко месо, 2 моркова, 2 картофа, около 50-80 г обелено парче корен от целина (кервиз) или няколко листа кервиз, глава лук, 100-тина грама фасул бакла, 1 домат, чушка (по желание и за разнообразие), сол, девисил, заквасена сметана (олио тук не се слага, защото месото и сметаната дават достатъчно мазнина)

Приготовление: нарязваме месото на кубчета с големина за една хапка (ако го нарежем по-наедро, ще ври над час, защото телешкото е жилаво месо) и го слагаме да се свари в една тенджера. Докато ври (което е поне 40-50 мин.) нарязваме картофите, морковите, корена от целина и лука на кубчета. След като месото е станало горе-долу готово (но все пак не напълно), добавяме нарязаните зеленчуци. след 10-тина минути добавяме баклата и нарязания на кубчета домат (и "опционалната" чушка). След като всичко е сварено добре (обикновено когато морковът е омекнал, сме сигурни, че и всичко останало е ОК), слагаме 3-4 щипки сушен девисил и разбъркваме. Опитваме и месото - все пак то е най-важното. В една купичка слагаме 2-3 супени лъжици от сметаната и по малко, с бъркане, сипваме от супата, докато купичката се напълни, Добре разбъркваме и отново с бъркане и бавно изсипваме обратно в супата. Ври 2-3 мин. и сваляме от огъня. Често ястието се консумира с люта чушка, която в Румъния има вкус на нашата кисела краставичка, но... люта.

Принципно в телешката чорба, още докато се готви, в Румъния слагат и борш - така те наричат един вид леко киселеещ сок, който се добива при обработката на пшеница и го продават в пликове (както в България се продава прясното мляко) за 90 ст. литъра. В България обаче не съм виждал такова нещо, затова препоръчвам супата да се сервира с ябълков оцет или с лимон, но и в двата варианта много пестеливо.

Агнешко с ориз и тарос

Най-важното в тази рецепта е таросът - ако нямате тарос, по-добре си сгответе популярното пиле с ориз и с това приключете въпроса.

Продукти: 400-500 г. агнешко месо, 1,5 чаена чаша ориз, 1 голяма глава стар или 1 връзка пресен (за предпочитане) кромид, 10-15 зърна чер пипер, сол, олио, 3-4 щедри щипки сушен тарос (вече го има по супермаркетите).

За да успокоя онези, които не са почитатели на агнешкото и неговите производни (шилешко, овнешко, овче), рецептата спокойно става и с телешко и дори с пилешко. Класиката тук обаче е агнето. Заешкото (от домашен заек) също е много подходящо, между другото.

Приготовление: сваряваме месото в тенджера, като във водата слагаме 2-3 щипки сол и 2 щипки млян чер пипер, за да стане хубав бульон (който след това ще ползавме). След като се свари, го изкарваме в една чиния и изчакваме да поизстине, за да го обезкостим. Оттук нататък вариантите са два: накъсваме обезкостеното месо на малки мръвчици или просто го правим на парчета, големи колкото за по една порция - въпрос на вкус е. Нарязваме лука на едро и го задушаваме в 2-3 супени лъжици олио. Обикновено правя това в един голям тефлонов лок (дълбок китайски тиган), защото не загаря и защото е наистина дълбок и събира цяла манджа - така не цапам хиляда съда, докато готвя, а и позволява да сложиш съвсем малко олио, ако не ти се яде мазно. И така, задушаваме лука, докато помътнее на цвят, добавяме месото за 2-3 мин, като отвреме навреме разбъркваме. Следва измитият ориз, при което бъркаме енергично (особено ако тиганът не е тефлонов), докато и той помътнее малко, което значи, че можем да добавим 3-3,5 чаши от бульона, който се е образувал при варенето на месото. Поръсваме с тарос, пускаме зърната чер пипер, разбъркваме и намаляваме на огъня на 2. след 20-тина минути яденето е готово.

23 февруари 2009

За пастата

Така наричат в Италия всички макаронени изделия. А те са много: спагетини, бавети, талиетели, фетучини, баветини, тортелини, лингвини, канелони, равиоли и т.н. Едва ли някой може да ги изреди всичките. Като цяло разликата между тях е само във формата и няма правило, според което да не можем да си сготвим телешко в доматен сос с бавети, вместо (както обикновено го готвят на Ботуша) с талиетели. Това, каква паста ще изберем за готвене, зависи само от нас. В някои случаи обаче нямаме избор, защото за определени рецепти са подходящи точно определени видове паста именно заради специфичната форма (например пълнените канелони, които са с с форма на дебели тръбички, не можем да ги заместим с фетучини, които представляват плоски ленти и няма как да се напълнят).Има два принципа на приготвяне на паста, които, между другото, са в абсолютен разрез с разпространените в България начини на приготвяне и консумация:1.Пастата се сервира в малки порции, защото винаги е последвана от второ.2.Сосът не се приготвя в индустриални количества - пастата не трябва да плува в сос, а само да се овкуси чрез него.
Съвсем скоро ще представя някои рецепти, част от които съм научил в Италия, а други съм “изобретил” сам.